Аладжа манастир
Аладжа манастир е най-известният средновековен скален манастир по Българското Черноморие, обитаван от монаси-отшелници през XIII – XIV век. Помещенията на манастира са издълбани на две равнища във висока почти 40 метра варовикова скала. На 600 – 700 м. западно от манастира се намира група пещери, известна под името “Катакомбите”. Откритите находки – керамика, монети, графити и др. свидетелстват,че “Катакомбите са обитавани през раннохристиянската епоха ( IV-VI в.). По-късно, през XIII – XIV век “Аладжа манастир” и “Катакомбите” са представлявали части от по-голям монашески комплекс.
Намира се само на няколко километра от Варна в посока Златни пясъци. Встрани от главния път ще видите табела към манастира.
„Антично селище и Късноантична крепост на нос „Св. Атанас“, гр. Бяла
Археологическият обект представлява антично селище и късноантична крепост. Смята се, че крепостта „Св. Атанас” е била част от голямата военно-отбранителна система, изградена по време на византийските императори Анастасий (491-518 г.) и Юстиниян І (527-565 г.). Укрепителната линия се състои от крепостна стена и ров и затваря носа от североизточния до южния склон на носа. Реставрирани и консервирани са три от по-важните сгради – баптистерий (кръщелна), винарна и раннохристиянска базилика. Първото селище в района е възникнало още през трако-еленистичната епоха, вероятно през VІ в. пр.Хр.
Варненски халколитен некропол
Варненският халколитен некропол е открит през 1972 г. в района на Варненското езеро и е датиран в края на V – началото на IV хил. преди Христа. Находките от „Варненското злато“ са най-старото технологично обработено злато в Европа и света. От разкопаните до сега около 7500 кв.м. са разкрити 294 гроба и над 3000 златни предмета изработени с много вкус и с тегло около 6,5 кг. Количеството злато, намерено във Варненския некропол, надвишава като брой и тегло всичките праисторически златни находки от същата епоха, намерени по света, взети заедно. Съкровището е изложено в залите на Археологическия Музей на град Варна.
Крепост Овеч
Овеч е средновековна крепост, намираща се източно от днешния град Провадия. Разположена е върху плато над града, носещо името „Калето“. Археологическите проучвания установяват, че укреплението се използва от ІІІ в. до първите десетилетия на VІІ в. и след това от Х–ХІ до края на ХVІІ в. Крепостта е населявана последователно от траки, римляни, византийци, българи, турци. Най-силният период на Овеч е през ХІІ–ХІV в., когато крепостта е военен, религиозен, икономически и административен център на региона. При посещение на крепостта в каменното укрепление могат да бъдат разгледани още говорещият кладенец, дълбок 79 м, митрополитската църква, рицарският затвор, кулата с дяволската пътечка и Калугерските дупки.